Учител от Видин обикаля пеш света в началото на ХХ век
В зората на ХХ век видинският преподавател Александър Николов потегля на околосветска обиколка пеш и без пари. Тази история става известна преди няколко години, когато краеведът от дунавския град Рачо Миланов открива в уебсайт за антикварни предмети остаряла картичка със фотография на трима мъже и надпис H. J. M. Nikoloff. На немски изпод написа, че това е преподавател от Видин и за 3 година и 9 месеца е минал 62 000 км из Европа и Африка. А на гърба има текст на френски, британски, немски и италиански:
" Пътешественик, обикалящ пешком към света
Единствената цел на моето странствуване е да уча природата, както и порядките и обичаите на жителите на страните, през които преминавам. Предприех това странствуване без пари, разчитайки единствено на помощта на честни хора. Тази картичка ще служи за спомен от моето посещаване във вашата страна.
1903 година, моето странствуване ще завърши през 1915 година
H. J. M. Nikoloff, Учител във Видин (България) "
Така и не излиза наяве какво значи H. J. M, въпреки от писмените следи - картички и изявления, да се схващат повече детайлности за пътешествието: Николов е преподавател от Видин, роден към 1847 година Твърди, че е от фамилията на дълголетници. Имал 11 деца и 9 внуци, бил добре просветен и знаел няколко езика.
През 1903 г. потеглил на път, като се препитавал с продажба на картички. Носел книга, в която събирал подписи и печати от управляващите в посетените места. След циркулиране из Европа, през 1905 г. се озовал в Испания, където, опустошен, прави опит са самоубийство. Но оживял и отишъл в Мароко. Прекосил Сахара за 68 дни, след това се озовал в Азия. През 1908 година пристигнал с транспортен съд в Сиатъл, прекосил континента и стигнал до Ню Йорк. През 1909-а бил в Техеран и възнамерявал да посети светите мюсюлмански места, а след това Сибир, Монголия и пак Китай. Тук следите му се губят…
Пътешествието е отразявано от пресата в някои страни. На 29.11.1905 година испанските вестници La Correspondencia de Espana и El Imparcial съобщават за опита му за самоубийство във Валядолид:
„ Български жител, на име Николов, откакто изпива чаша коняк в кафене „ Калдерон “, се намушква три пъти в гърдите, произнасяйки „ Сбогом, Испания! “. Откаран е в болница в тежко положение. В миг на схващане декларира, че има брачна половинка, 11 деца и 9 внуци - един от синовете му е доктор, а различен е капитан. Казва, че е богат, само че обикаля света без пари. Тръгнал е през 1903 година и възнамерява да приключи пътуването си през 1913 година Пътувал е из цяла Франция и Италия и част от Испания. Сега този акт, чийто претекст наподобява е неналичието на средства, ще му попречи. Той умира. “
Но Николов не починал, а продължил към Мароко и след това по описания нагоре маршрут. За идването му в Сиатъл пишат американски вестници. Той поема през щата Орегон към Сан Франциско, за което четем в. Daily East Oregonian на 30.01.1908 година:
„ Губернаторът Чембърлейн, кметът Роджърс и други високопоставени лица ще имат удоволствието да свидлив ръката на Х. Дж. М. Николов, българин, пътуващ по сектор от това, което може да се назова най-дългата разходка в света. Той дойде в Сейлъм (б.р. - столицата на Орегон), идвайки от Портланд. Неотдавна се е добрал до Сиатъл на японския лайнер " Тонга Мару " след конфликт с доста рискове в продължение на над 4 година, през които вижда убити от тълпата в Мароко двама свои приятели, минава на своите 61 г. много страни в Европа, Африка и Азия, устоя на апетит и мраз през рискови планински проходи [...]
Много държавни глави, с корона или без, са оставили подписите си в огромната книга, която господин Николов носи, като доказателство, че е посетил местата, за които споделя [...] След Съединени американски щати той счита да иде в Южна Америка [...] Той е добре просветен човек и владее няколко езика, измежду които обаче не е британският. “
От The Daily News научаваме за спътниците му: " Когато потегля, сателит му е българинът Д. Стефанов. По-късно се причислява Алберто Берто, италианец. В Мароко, на 7 март 1906 година, тези двама мъже са убити. Тримата били посетители на султана на Мароко, както демонстрират подписите в книгата, и считали, че могат да вървят по улиците облечени по европейски. Но навалица се нахвърля върху тях и безусловно наряза двамата мъже на части. След това на Николов е даден персонален паспорт, подписан от султана, допускащ пътуването му на всички места в Мароко ".
„ Гъста черна брада и дълга до талията коса има Николов, преподавател от Видин, България. Той потегля на път с двама другари, само че те са убити [...] После, с други спътници, прекосява пустинята Сахара за 68 дни. В Сейнт Луис ще почива няколко дни ", написа пък на 28.05.1908 година The Butler Weekly Times.
В Питсбърг, на среща с кмета, Николов споделя, че " татко му е жив и е на 115 година, а дядо му е умрял на 140 ".
Във Вашингтон идва през юни. Не успява да се срещне с президента Рузвелт, само че е признат от градските управляващи. " Х. Дж. М. Николов посети през днешния ден постройката на кметството, с цел да получи подписа на човек от градските управляващи. Учителят има мустаци, които биха му обезпечили премия от всеки конкурс. По красота и разкош те нямат сходни и могат да накарат полк. Дж. Хам Луис да позеленее от злоба. " (The Washington Times от 26.06.1908 г.)
От Ню Йорк пък пътешественикът изпраща картичка:
„ От Александр Николов, видинлия, Ню Йорк 2.07.1908 година
Г-ну Ив. Ев. Гешов, ул. Цар Освоб., София, Bulgaria, Europa “
Иван Евстратиев Гешов е видният финансист, политик, водач на Народната партия и бъдещ министър председател на България (1911-13). Вероятно Николов му е писал в качеството му на учен и ръководител на Българска академия на науките, само че не е известно дали му е пращал и писма.
В нюйоркския Jamestown weekly alert (16.07.1908 г.) има още елементи: " Неотдавна Х. Дж. М. Николов дойде в Ню Йорк след прелестно едномесечно пътешестване пешком от Чикаго. Той е формален царски представител и пътешества насам-натам и учи всички нации. Предизвика сензация, когато с преводача си пристигна в хотел " Уолдорф Астория ". Пленен от бандити за откуп в Занзибар, избегнал отравяне посредством питейната вода от своята защита, хранил се със змии по-късно, задържан и освободен от турски бойци, одобряван на визита от императрицата на Китай и императора на Япония “.
Последното открито известие е от 10.04.1909 година в британския Yorkshire Telegraph and Star: " В депеша от Санкт Петербург се оповестява, че българин на име Николов току-що е дошъл пешком в Техеран от Рещ (б.р. - в Иран). Твърди, че за 15 г. ще пропътува 200 000 км. Вече е минал 117 000 из Европа, Африка, Централна и Южна Азия и Северна Америка. От Техеран ще продължи към Северна Азия, в това число Сибир, Китай, Манджурия и Монголия. Ще посети светите места в Азия и с цел да получи достъп до гроба на Мохамед, е приел мохамеданската религия ".
За страдание, в архивите не се откриват други сведения за Александър Николов и не оказва се дали неговото странствуване е приключило наред. Но сигурно той може да бъде считан за първия български околосветски странник.
" Пътешественик, обикалящ пешком към света
Единствената цел на моето странствуване е да уча природата, както и порядките и обичаите на жителите на страните, през които преминавам. Предприех това странствуване без пари, разчитайки единствено на помощта на честни хора. Тази картичка ще служи за спомен от моето посещаване във вашата страна.
1903 година, моето странствуване ще завърши през 1915 година
H. J. M. Nikoloff, Учител във Видин (България) "
Така и не излиза наяве какво значи H. J. M, въпреки от писмените следи - картички и изявления, да се схващат повече детайлности за пътешествието: Николов е преподавател от Видин, роден към 1847 година Твърди, че е от фамилията на дълголетници. Имал 11 деца и 9 внуци, бил добре просветен и знаел няколко езика.
През 1903 г. потеглил на път, като се препитавал с продажба на картички. Носел книга, в която събирал подписи и печати от управляващите в посетените места. След циркулиране из Европа, през 1905 г. се озовал в Испания, където, опустошен, прави опит са самоубийство. Но оживял и отишъл в Мароко. Прекосил Сахара за 68 дни, след това се озовал в Азия. През 1908 година пристигнал с транспортен съд в Сиатъл, прекосил континента и стигнал до Ню Йорк. През 1909-а бил в Техеран и възнамерявал да посети светите мюсюлмански места, а след това Сибир, Монголия и пак Китай. Тук следите му се губят…
Пътешествието е отразявано от пресата в някои страни. На 29.11.1905 година испанските вестници La Correspondencia de Espana и El Imparcial съобщават за опита му за самоубийство във Валядолид:
„ Български жител, на име Николов, откакто изпива чаша коняк в кафене „ Калдерон “, се намушква три пъти в гърдите, произнасяйки „ Сбогом, Испания! “. Откаран е в болница в тежко положение. В миг на схващане декларира, че има брачна половинка, 11 деца и 9 внуци - един от синовете му е доктор, а различен е капитан. Казва, че е богат, само че обикаля света без пари. Тръгнал е през 1903 година и възнамерява да приключи пътуването си през 1913 година Пътувал е из цяла Франция и Италия и част от Испания. Сега този акт, чийто претекст наподобява е неналичието на средства, ще му попречи. Той умира. “
Но Николов не починал, а продължил към Мароко и след това по описания нагоре маршрут. За идването му в Сиатъл пишат американски вестници. Той поема през щата Орегон към Сан Франциско, за което четем в. Daily East Oregonian на 30.01.1908 година:
„ Губернаторът Чембърлейн, кметът Роджърс и други високопоставени лица ще имат удоволствието да свидлив ръката на Х. Дж. М. Николов, българин, пътуващ по сектор от това, което може да се назова най-дългата разходка в света. Той дойде в Сейлъм (б.р. - столицата на Орегон), идвайки от Портланд. Неотдавна се е добрал до Сиатъл на японския лайнер " Тонга Мару " след конфликт с доста рискове в продължение на над 4 година, през които вижда убити от тълпата в Мароко двама свои приятели, минава на своите 61 г. много страни в Европа, Африка и Азия, устоя на апетит и мраз през рискови планински проходи [...]
Много държавни глави, с корона или без, са оставили подписите си в огромната книга, която господин Николов носи, като доказателство, че е посетил местата, за които споделя [...] След Съединени американски щати той счита да иде в Южна Америка [...] Той е добре просветен човек и владее няколко езика, измежду които обаче не е британският. “
От The Daily News научаваме за спътниците му: " Когато потегля, сателит му е българинът Д. Стефанов. По-късно се причислява Алберто Берто, италианец. В Мароко, на 7 март 1906 година, тези двама мъже са убити. Тримата били посетители на султана на Мароко, както демонстрират подписите в книгата, и считали, че могат да вървят по улиците облечени по европейски. Но навалица се нахвърля върху тях и безусловно наряза двамата мъже на части. След това на Николов е даден персонален паспорт, подписан от султана, допускащ пътуването му на всички места в Мароко ".
„ Гъста черна брада и дълга до талията коса има Николов, преподавател от Видин, България. Той потегля на път с двама другари, само че те са убити [...] После, с други спътници, прекосява пустинята Сахара за 68 дни. В Сейнт Луис ще почива няколко дни ", написа пък на 28.05.1908 година The Butler Weekly Times.
В Питсбърг, на среща с кмета, Николов споделя, че " татко му е жив и е на 115 година, а дядо му е умрял на 140 ".
Във Вашингтон идва през юни. Не успява да се срещне с президента Рузвелт, само че е признат от градските управляващи. " Х. Дж. М. Николов посети през днешния ден постройката на кметството, с цел да получи подписа на човек от градските управляващи. Учителят има мустаци, които биха му обезпечили премия от всеки конкурс. По красота и разкош те нямат сходни и могат да накарат полк. Дж. Хам Луис да позеленее от злоба. " (The Washington Times от 26.06.1908 г.)
От Ню Йорк пък пътешественикът изпраща картичка:
„ От Александр Николов, видинлия, Ню Йорк 2.07.1908 година
Г-ну Ив. Ев. Гешов, ул. Цар Освоб., София, Bulgaria, Europa “
Иван Евстратиев Гешов е видният финансист, политик, водач на Народната партия и бъдещ министър председател на България (1911-13). Вероятно Николов му е писал в качеството му на учен и ръководител на Българска академия на науките, само че не е известно дали му е пращал и писма.
В нюйоркския Jamestown weekly alert (16.07.1908 г.) има още елементи: " Неотдавна Х. Дж. М. Николов дойде в Ню Йорк след прелестно едномесечно пътешестване пешком от Чикаго. Той е формален царски представител и пътешества насам-натам и учи всички нации. Предизвика сензация, когато с преводача си пристигна в хотел " Уолдорф Астория ". Пленен от бандити за откуп в Занзибар, избегнал отравяне посредством питейната вода от своята защита, хранил се със змии по-късно, задържан и освободен от турски бойци, одобряван на визита от императрицата на Китай и императора на Япония “.
Последното открито известие е от 10.04.1909 година в британския Yorkshire Telegraph and Star: " В депеша от Санкт Петербург се оповестява, че българин на име Николов току-що е дошъл пешком в Техеран от Рещ (б.р. - в Иран). Твърди, че за 15 г. ще пропътува 200 000 км. Вече е минал 117 000 из Европа, Африка, Централна и Южна Азия и Северна Америка. От Техеран ще продължи към Северна Азия, в това число Сибир, Китай, Манджурия и Монголия. Ще посети светите места в Азия и с цел да получи достъп до гроба на Мохамед, е приел мохамеданската религия ".
За страдание, в архивите не се откриват други сведения за Александър Николов и не оказва се дали неговото странствуване е приключило наред. Но сигурно той може да бъде считан за първия български околосветски странник.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ